Зелена салата с авокадо и риба тон

Много се изкушавам да нареча тази салата "Цезар", но някак си хич не ми идва отвътре. Това си е нашата салата, която си правим вече повече от десетина години. А в повечето кръчми ти ръснат малко кротони отгоре и хайде салатата получава гръмкото си име. Обикновено чакаме да "пуснат" авокадо на промоция, защото хич не ми се дават 7 кинта за кило или пък да сме изкарали уикенда в Гърция, където бройката почти винаги е под левче.

Продукти (3-5 порции):

• 1/2 голяма зелена салата;
• 4-5-7 репички;
• 1 краставица;
• 2-3 домата;
• 1 авокадо;
• 1 глава лук;
• 13-15 маслини;
• 1 малка консерва риба тон (150-200 гр.);
• 3-4 стръка копър;
• сока на 1/2 лимон;
• настърган пармезан за поръсване;
• зехтин и сол на вкус.

В приготовлението няма нищо сложно. Салатата, репичките, краставицата, доматите се нарязват сравнително на едро. Лука на полумесеци. Авокадото на кубчета, горе-долу с големината на кротоните. Добавя се рибата тон, копъра нарязан на ситно, маслините, сока на лимона, солта, и всичкото се обърква. Обикновено съхранявам маслините в кофичка с малко от тяхната си марината и олио. Слагам ги в купата с лъжица, така че и от маринатата влиза в салатата. Отделно в консервата от рибата също има мазнина. Ако всичко това не стига - тогава ръсвам зехтинец. Салатата се сервира поръсена с кротони и настърган пармезан.

Това ни е основната салата за през зимата. Ядем я почти всеки ден от средата на ноември, та чак до края на март, когато вече ни писва от марули и зелени салати. Понякога дори не готвя нищо за вечеря, защото авокадото е достатъчно хранително и засищащо. Да ви е сладко!

Идеи:

• За любителите на пикантната кухня: Вкуса на цялата салата изпъква още повече, ако на порция се ръснат и 4-6 капки табаско.
• Ако не ви се занимава да си правите кротони, спокойно можете да ги замените с "Кубети", но те някак си доста бързо попиват и стават кашкави.
• Естествено вместо зелена салата или маруля, много повече върви айсберг, но пусто цената му се доближава до тази на месото! Аз не мога да си обясня. В Германия, Гърция, Франция, Италия.... - това е една от най-евтините салати, а тука понеже е нещо ново, дай да им свалим главите от кръста нагоре на клиентите.

На тази салата ме научи дъщеря ми. Показал й я един нейн колега от Колумбия. Нищо чудно - с лютото, с авокадото... съвсем на Латиноамериканска кухня прилича

Салата от червено зеле и моркови

Лятно време такова не кусваме. Но дойде ли късната есен и зимата, това е една от салатите, които правим на седмица поне веднъж. Не знам дали е "витаминозна инжекция", но ни е много вкусна, а и очила още не сме сложили :-)

Продукти (5-7 порции):

• 1/2 малка червена зелка;
• 4-6 големи моркова;
• 125 гр. сладка царевица (около 1/2 консерва);
• 30-50 слънчогледови семки;
• 3-4 стръка копър;
• глава целина (Не, не. Не отива цялата);
• сол, оцет (лимон) и олио на вкус.

Приготовление:
Червеното зеле по принцип е доста твърдо и с колкото и да е остър ножа поне за мен никога не е накълцано достатъчно на дребно. За това винаги използвам "универсалното ренде Бьорнер" с най-малките му ножове. Така настъргвам на много ситно зелето. С ножчето за белене свалям съвсем тънки ивички от морковите, които после отиват за манджата на кучетата, а самите моркови настъргвам на съвсем дребно на нормално ренде. Така повече им изтича сока. Настъргвам и около 1-2 ч.л. от главата на целината. Обърквам всичко в купата за салата като слагам и солта. В тефлонов тиган без никаква мазнина изпичам семките, а ако са печени само ги затоплям. Слагам ги върху салатата и поливам с олиото и оцета и пак разбърквам. Колкото семките са по-топли, толкова по-добре - веднага си пускат специфичния аромат. За последно накълцвам копъра. За мен има само 2-3 салати, за които царевицата е задължителна, но тази не е от тях. Крис обаче е почитател, така че му я сервирам отделно - да си слага колкото иска.
Тази салатка пие доста ракия в студените зимни вечери. Наздраве!

Агнешко в гювеч - зимен вариант

Онзи ден се чудех какво да сготвя нещо по-така. Сетих се, че във фризера имам малко агнешко и реших, че няма никакъв проблем да сътворя един зимен вариант. Зимен, защото на агнето му върви всякаква зеленилка, а сега в късна есен и да сложа спанак някак си не върви. А ако трябва да купя достатъчно зелен лук, ще ми излезе по-скъп от месото. Ето защо по това време на годината на агънцето слагам праз и глави лук.

Продукти:

• ок. 1-1.5 кг агнешко месо;
• 1 ч.ч ориз (250 г);
• 6-7 едри картофа;
• 1 глава лук;
• 1 стрък праз;
• 1 връзка магданоз;
• 1 с.л. сух джоджен;
• 1 с.л. сух девисил;
• 3-4 резенчета масло;
• червен пипер, олио за намазване на месото;
• сол и черен пипер на вкус.

Приготовление:

Измиваме и нарязваме месото на порции, които овкусяваме със сол, пипер и малко олио за по-добро разнасяне на подправките.
Поставяме месото в гювеч с малко водичка и го слагаме да се запече. През това време нарязваме лука и праза на ситно и ги слагаме с много малко мазнина  и водичка в тиган да се задуши, щом остане на мазнина, добавяме измития ориз и бъркаме докато се "изцъкли". Овкусяваме със сол, черен пипер, добавяме джоджена и девисила и махаме от котлона.
Междувременно проверяваме месото в гювеча - ако вече е започнало да се запича, го покриваме със резенчетата масло и го връщаме отново във фурната, докато си избелим и нарежем картофите.
Щом свършим с тях, вадим отново гювеча от фурната и изсипваме от едната страна на месото ориза, а от другата картофите, като леко сте ги овкусили преди това. Доливаме още 2 пълни чаши вода, похлупваме и връщаме всичко това във фурната. Печем на умерен огън около 1 час.

Комбинацията от ориз и картофи може да ви се стори странна, но мъжа ми умира за картофи, аз пък предпочитам ориза и всеки си чопли от каквото му харесва.

Рулца от патладжани с бекон

Тук предлагам още една лесна и проста рецепта, която правя много често по някакви специални поводи.

Продукти:

• 1-2 патладжана;
• 200-300 гр. бекон нарязан на много тънки филийки;
• 2-3 скилидки чесън;
• 2-3 моркова;
• 2 глави воден лук;
• 1 к.л. млян черен пипер;
• 1 к,л захар;
• сока на половин лимон;
• сол на вкус

Нарязвам патладжана на възможно най-тънки филийки, осолявам, поливам с лимоновия сок и оставям да се отцедят.
През това време в силно нагретия тефлонов тиган запържвам бекона докато започне да се свива. Вадя го и оставям на страни. В мазнината, която си е пуснал, първо запържвам за кратко чесъна и после добавям морковите и лука настъргани на ситни лентички на ренде тип Бьорнер. Слагам черния пипер, захарта и разбърквам. Оставям покрито на слаб огън да се задушава за не повече 15 минути.
През това време патладжаните са се отцедили достатъчно. На дъното на тигана-скара слагам съвсем малко мазнина и започвам да ги "печа". По 2-3 минути от всяка страна им е достатъчно. Когато станат всичките започвам да правя рулцата. Слагам филийка патладжан, резен бекон, около 1/2 с.л. от лука и морковите и завивам. Фиксирам с 1 или 2 клечки за зъби. Допълнително сол не слагам, защото бекона обикновено е достатъчно солен.

Ако приятелите ни от Сицилия ни изпратят бурканче сушени домати с пармезан и зехтин, няма как обаче да не ги добавя в рулцата.

Тези рулца за пръв път ги пробвахме преди около 4 години в един испански ресторант на "Борис" в София. Бекона беше нарязан на ситно в плънката, в която пък имаше и домати. Беше доста водно и за това си ги готвим без.

Салата от Зелени Домати

Тази година за пръв път се престраших да си направя "опитно поле" и наред с малко фасул, краставички, тиквички и няколко царевици боднах и десетина корени домати. Всеки разправя, че сме живеели много високо, доматите нямало време да узреят, но гледах, че и други съседи са посадили, та си казах "Защо и аз да не опитам?". Късно ги засадих и хапнахме само 4-5 салати от тях. Останаха ни доста зелени и за това реших да направя прословутата

Консервирана Салата от Зелени Домати

Продукти:

• 5 кг. зелени домати;
• 1 ч.ч. захар;
• 1 ч.ч. оцет;
• 1/3 ч.ч. сол;

Зелените домати се нарязват на не много дребни парченца, като за салата, поставят се в широка разлата тава, добавят се оцета, захарта и солта и се разбъркват. Така се оставят да преседят 24 ч. като колкото пъти се сетя пак ги разбърквам.
На следващия ден оцеждам водата, която са си пуснали и добавям ситно нарязани 3-4 връзки копър и 1 ч.ч. зехтин. Затварям в буркани и стерилизирам.

Минималното време за стерилизация е 30 мин. но колкото повече време се вари толкова повече доматите омекват. Оставям на вас да си прецените, според вкуса.

Тази салата няма нищо общо с туршията от зелени домати. Доматчетата вървят като самостоятелно мезе или объркани в нормална салата от червени домати и краставици. Особено през зимата, когато зеленчука се бере зелен по гръцките острови и турското средиземноморско крайбрежие и макар и узрял пристига в България с почти никакви вкусови качества, тези селени домати му придават допълнителен аромат и вкус.

Салата от зелени домати

Рецептата е на моята свекърва, която от години ги приготвя по този начин. Само дето аз обичам да са ми с една идея по хрупкави и стерилизирам само за около половин час. 

Най-прост ориз за гарнитура

Това е една съвсем проста рецепта за приготвяне на ориз. Може да се приготви и от съвсем вързан и с двете ръце ерген. Единственото най-необходимо условие е наличието на микровълнова фурна.

Продукти:

• бял ориз;
• масло;
• сол на вкус.

Ориза се измива хубаво, за да му падне скорбиалата и се изсипва се в подходяща купа. Налива му се вода - горе долу пръст и половина над него.
Слага се в микровълновата и се вари на програма за варене на ориз - нашата поне има такава. Ако няма - на 1000W като на чаша ориз се смятат по 15 минути. В този случай от време на време се изважда и разбърква, за да се установи дали е готов. Към края на процеса се посолява, слага му се една бучица масло и пак се обърква. Приготвен по този начин ориза никога не се слепва и зрънцата се делят.
Подходящ е за гарнитура към гулаш, винен кебап, въобще всякакви месни ястия със сос.
А, ако желаете да направите малко по-китайски вкус, можете да пробвате и рецептата ми за "Ориз със зеленчуци".
Да ви е сладко и ако има нещо неясно питайте!

Моите си сърмички

От десетина години живеем на "село", някакви си петнайсетина километра от центъра на София, но извън нея на чист въздух. Веднага след като се нанесохме Крис посади в двора една липичка, не само заради цвета и аромата на пролет, но и за нашия си специалитет


Липови Сърмички с Елда

Берем листата на пролет още преди липата да е цъфнала, защото тогава са най-крехки. Замразявам си ги на рулца от по 20-30 листа. В последствие също берем, но само от издънките около корена на дървото.

Продукти:

• 600 гр. кайма от месо;
• 1 ч.ч. елда (гречка);
• 2 глави лук;
• 1/2 к.л. червен пипер;
• 10 стръка копър;
• 5 стръка магданоз;
• 2 с.л. олио;
• 1 к. ч. вода;
• сол и черен пипер на вкус.

Приготовление:

От предния ден обърквам всички продукти с каймата. Тя става сравнително рядка заради водата, но за 4-6 часа елдата набъбва и поема всичката течност. На следващия ден, ако е рано на   пролет, бера листа направо от дървото, ако не, вадя от фризера. Завивам каймата в листата и подреждам сърмичките в тенджера. Наливам вода колкото да ги покрие, затискам с чиния и варя на умерен огън докато останат само на мазнина.

За да избегнете загаряне можете да постелете дъното на тенджерата с по-стари листа.

Комбинацията от лозови и липови сърмички също е много удачна и се получава едно ястие с два различни вкуса.

Питка Надка

Тази питка или хляб да го наречем е една от първите ми рецепти в най-стария тефтер. Не съм я нарекла на мое име, а на една леля Надка, за която имам много бледи спомени.

Продукти:

• 1 кг. брашно;
• 1 пак. мая (в тефтера ми пише "мая за 5 ст. колкото кибритена кутийка);
• 4 с.л. олио;
• 4 с.л. кисело мляко осолено с щипка сол;
• 1 ч.ч. хладка вода;
• 5 яйца;
• 70-80 гр. разтопено масло;

Приготовление:
2/3 от брашното се изиспват в тава, прави се кладенче и се слагат яйцата. Един жълтък обаче се отделя за намазване. Добавя се маята разтворена в хладката вода, олиото и киселото мляко. Меси като от време на време се добавя от останалото брашно до получаване на меко тесто. Тестото се разделя на две и се разточва на сравнително еднакви правоъгълници. Първия се намазва обилно с масло, в/у него се слага втория, и пак се намазва обилно с масло. Двете наложени кори се правят на руло.

За по-лесно и когато не разполагате с много място на работния плот, тестото може да се раздели на 4 и по същия начин се правят 2 рула.

Рулото се реже на парчета не по-дебели от два пръста, които се поставят в намаслена тавичка на разстояние едно от друго. Намазват се жълтъка и ако е останало с масло. Покрива се с кърпа и се оставя на топло за 20-30 мин. да втасва. Пече се в умерено силна фурна до готовност.

Ако, преди да се завие тестото, се добави и сирене, от тази питка се получава прекрасен тутманик.

Пай с карамелизирани ябълки

Едно време майка ми много обичаше да прави сладкиши. Това ми е един от любимите. Става много вкусен и никак не е трудоемък. А и нали сега е времето на ябълките.

Продукти:

• 1 лист многолистно тесто
• ок. 70 гр масло
• 1 ч.ч. захар
• шепа орехови ядки - може и други по ваш избор. Последния път не ми се чукаха орехи и ползвах филетирани бадеми.
• 4-5 ябълки
• канела по желание.

В тавичка разтопяваме маслото и захарта при непрекъснато бъркане докато захарта започне да се карамелизира и добие цвят на старо злато. Поръсваме с ядките и оставяме тавичката на прозореца да изстине. През това време обелваме и нарязваме ябълките на полумесеци и ги нареждаме върху вече поизстиналия карамел. По желание поръсваме с канела и затваряме с тестото, като подгъваме краищата надолу.

Печем на предварително загрята към 190-200С фурна, докато тестото се зачерви.
Още топло, печивото се похлюпва с тортена чиния и много бързо се обръща.
Може да се сервира и топъл и студен, по желание с бита сметана или сладолед.

Ябълков Пай сервиран със сметана

Панирани ябълки

Есен е и зимника ни е пълен с ябълки надлежно обрани от 3-те ни дървета. При толкова много от този вкусен плод започвам да си мисля как да ги използваме максимално ползотворно. Ясно е че си ги хрупаме и сурови, но пък имам толкова много рецепти как да ги направя на някакъв десерт.
Ето една бърза - става за няма и 10 минути:

Панирани Ябълки

Необходими продукти

• 8-10 средни по големина ябълки
• 1 яйце
• 1 с.л. олио
• 2 пълни с.л. брашно
• 3 с.л. бира
• 1 щипка сол
• 1 с.л. ледена вода

Отделяме жълтъка от белтъка. Разбиваме белтъка на сняг със солта и студената вода. Отделно разбиваме жълтъка с олиото, брашното и бирата. Вгъваме белтъците в жълтъчната смес. Панираме обелените и нарязани на полумесеци ябълки.
Аз пък след като ги обеля, отделям сърцевината с помощта на чушкоизкормвачка и ги режа на колелца - стават като гевречета.
Сервираме поръсени с пудра захар.

Рибни консерви

Горе-долу веднъж на 2 години ни се случва да направим рибни консерви. Това обикновено става, когато се събере по-голямо количество риба - например 10-тина кг. Най-хубави стават от шаран или едра каракуда. но стават също така и други видове риби като каракуди, кефал, скобар, платика и т.н. Това е прекрасно готово ястие, което при добра стерилизация - 2-3 часа може да се съхранява на хладно доста време.

Необходимите продукти ги давам без мерки, защото всичко зависи от количеството на рибата. Приблизително в бурканите се слагат 2 части риба и 1 част от "гарнитурата". Пробвала съм и други рецепти, но тази, която давам тук за мен е най-удачната и минимално трудоемка:

• Сладководна риба;
• Доматено пюре;
• Стерилизирани кисели краставички;
• Моркови;
• Чесън;
• Оцет;
• Сол;
• Черен пипер на зърна;
• Бахар;
• Дафинов лист

По желание може да се добавят сладка царевица или варен зрял фасул.

Почистената риба без главите и перките се нарязва на шайби с дебелина около 2 пръста. На дъното на тенджера под налягане сипвам около 2 пръста олио и плътно нареждам шайбите. Помежду тях слагам дафиновия лист, зърната бахар, черния пипер и посолявам.

Пак по желание може да се добави и нарязан на полумесеци лук.

Доливам с оцет, колкото рибата да се покрие. Гледам винаги оцета и олиото да са горе-долу по равно. Затварям тенджерата, слагам на силен огън, но като започне да "шущи", я оставям да къкри на слаб за около час. Този сравнително дълъг период е нужен, за да може оцета да проникне на всякъде и да стопи дребните костици.

Когато рибата изстине започвам да я подреждам в бурканите - 1 ред риба, 1 ред нарязани на колелца или жулиени краставички и моркови и скилидките чесън, като те може да са цели или нарязани на две на три в зависимост от големината. В останалата от варенето тченост добавям доматеното пюре. Ако ми се стори прекалено гъста добавям и сок от киселите краставички. Получения сос наливам до горе във вече напълнените буркани. Затварям ги и ги варя поне 2 часа.

Пълнен шаран за Никулден

Тъй като наближава Никулден, искам да споделя любимата ми рецепта. Нашите представи за хубав шаран са за риба от 3 кг нагоре, живяла на диво, а не в някаква садка или гьолче с размерите на волейболно игрище и дълбочина на ваната в банята. Това е шарана, на който дребните костици са с големината на клечки за зъби, а за вкуса да не говорим. За това, продуктите, които давам тук са за голяма риба, но всеки може да си ги натамани според големината.
Продукти:

• 1 хубав едър Шарко

За маринатата:

• 2-3 щипки сух девисил;
• 2 лимона;
• растителна мазнина - аз предпочитам зехтин за приготвянето на риба;
• сол;
• черен пипер

За пълнежа:

• 3-4 глави лук;
• 3-4 моркова;
• малка глава целина, или резен колкото кибритена кутия;
• 2-3 резенчета лимон;
• 1ч.ч. счукани орехи;
• девисил;
• сол;
• черен пипер

За соса:

• 2-3 цели домата;
• 1 буркан стерилизирани домати или пюре, там каквото решите;
• 2-3 моркова;
• 1-2 лимона.

От предишния ден подготвяме рибката по следния начин:
След като сме я изчистили много добре, така че да няма никаква лига и люспи, я натъркваме хубаво с ръчички със сол, черен пипер и сухия девисил. Изстискваме сока на двата лимона, поливаме с малко зехтинец, а корите от лимоните - в тумбака. Така маринована рибата се оставя в хладилника, задължително покрита с фолио. Не е лошо 2-3 пъти да се пообърне, за да си поеме сосчето отвсякъде.

По този начин подготвям всякакъв вид костелива риба, т.к. лимона за 24ч почти разгражда дребните костици, а месото става стегнато.В тази марината, прясната риба може да седи и 2 дена.

Преди да влезе във фурната

Та на другия ден започваме да правим плънката. Нарязваме на ситно лука, морковите и целината, може дори да се настържат на едро ренде - аз ползвам малките ножове на рендето Бьорнер и морковчетата стават на едни хубави тънки пръчици, а пък и лука става супер и за нула време. Слагаме ги в един уок с малко мазнина да се "топят", добавяме на малки парченца лимоновите резенчета, осоляваме и пиперим на вкус. Бъркаме почти непрекъснато, за да следим готовността на зеленчуците - целта е водата в тях да се изпари и те да намалят обема си. Не трябва да се пържат. Щом останат на мазнина, се добавят орехите и щипка червен пипер и се свалят от огъня. Ние много обичаме девисила и затова и тука добавям малко от него. Вадим шарана от маринатата и с така направената плънка пълним търбуха и го зашиваме. Разполагаме го удобно в тавичка, намазана с мазнина. Добре е и под него да сложим лук на шайби, за да не му залепва кожата за дъното на тавата. Нарязваме останалия лук и моркови и лимони, които разполагаме около и върху него. Украсете го както ви хареса. Целите домати се нарязват на парчета, с които плътно се покрива шарана. И всичко това се залива обилно с домати от консерва или доматен сок.
Покрива се с фолио и се слага във фурната. Зависи с колко време разполагате, но е добре да се пече поне 2 ч. на умерена фурна. Аз допълнително слагам няколко клечки за зъби, за да не опира фолиото в рибата. Към края на печенето, фолиото се маха, за да се запече още малко.
Да ви е сладко!

Бърз Кебап с Праз

Тези дни ми се натрупа малко повече работа, нямам време да творя по-сложни неща в кухнята и гледам да сготвя нещо хем бързо, хем вкусно. Вчера минах през магазина, видях че има врат на примоция, напазарувах към кило и допълнително взех няколко стръка праз. Манджата винаги ни се услажда и колкото и да направя винаги не стига.
Продукти:

• 300-400 г. свинско обезкостено;
• 2-3 стръка праз;
• 1 чаша вино;
• черен пипер и сол на вкус

Приготовление:
Нарязвам месото на хапки и със съвсем малко мазнина го слагам в уока на силен огън, като от време на време разбърквам. Малко преди да стане готово добавям предварително нарязания на едро праз. Запържвам още съвсем малко, добавям виното, още толкова вода и около 1/2 ч.л. черен пипер. По принцип използвам бяло сухо вино, но не се притеснявам да сложа и червено ако имам само такова в момента. Похлупвам, намалявам огъня и от време на време разбърквам с дървена шпатула. Оставям ястието да се задушава докато остане почти само на мазнина. Посолявам, обърквам още няколко пъти и сервирам. Общо цялото приготовление не ми отнема повече от половин час.
Да ви е вкусно и ако има неясноти питайте!

Рибена чорба

Обикновено през лятото с мъжа ми си "крадем" по един дълъг уикенд и заминаваме на палатка за риба. Вече не е като едно време - не мъкнем тонове хранителни запаси, защото където и да отидем се оказва, че най-близкия хоремаг и кръчма са на десетина километра и можем да си напазаруваме каквото поискаме. Все пак по селските райони е трудно да намериш домати, картофи, чушки.... така че си ги взимаме с нас.

Първата ни работа е да вдигнем лагер "Безредие". Докато аз доизкусурявам нещата, Крис разпъва директния си телескоп и започва да цъка дребосък. Дребния заминава за стръв или обратно в гьола, за да расте, а по едрите парчета той ги отделя за

Рибената Чорба

Необходими продукти:

• По едно две парчета от три вида сладководна риба - общо около 500-700 гр;
• 3 средно големи моркова;
• 3 средно големи глави лук;
• 3 едри картофа;
• 1-2 чушки;
• 1 неголям домат;
• Два, три корена целина;
• Дивисил;
• 4-5 зърна черен пипер

Приготовление:

Рибата се почиства и нарязва на едри парчета и се слага на котлона в около 2 л. осолена вода. Вари се на силен огън за около 20 мин. Докато рибата увира, нарязвам зеленчуците.

Един картоф, морков, глава лук и корен целина настъргвам на ситно с ренде.

Пак по един картоф, морков, глава лук и корен целина нарязвам на малки кубчета, а останалите на едри парчета.

Най-важното е зарзавата да е с различна големина - поема по различен начин от аромата на рибата и по този начин разгръща още повече вкуса.

Докато се занимавам със зеленчука рибата вече е готова. Вадя я от бульона и в него слагам нарязания зарзават и зърната черен пипер. Оставям похлупен да къкри на не много силен огън. Когато рибата поизстине я изчиствам от костите, махам главите и връщам в тенджерата. Добавям чушките, пак нарязани на различна големина. Варя докато и най-едрите парчета картоф станат готови. Добавям домата нарязан на кубчета и държа на огъня колкото да се стоплят. Сервирам в големи порцеланови чаши поръсени със ситно нарязания дивисил.

Тази рецепта за рибена чорба и номера със зеленчуците ми го показа един рибар от яз. "Овчарица", а той го знаел от дядо си. После в нета прочетох и мнения на много кулинарни светила, които винаги подчертаваха това.

"Лагерна" пъстърва

Поне веднъж годишно с приятелите от клуба по спининг риболов "Стари Видри" се събираме на голям купон на открито - я на някоя река, я на някой язовир. Хората са адски готини, музиката е на ниво (сакън, никаква чалга!) и след едно такова събиране седмици наред съм заредена с положителни емоции.
Така беше и на пет годишнината от основаването на клуба. Купона се вихреше до ранни зори. Но все пак, за да стане джамбурето тумбаците трябва да са пълни. Когато е за барбекю, много, много не се бъркам, защото мъжете са решили, че няма по-добри майстори от тях на скарата. То егати философията, да метнеш месото да се грилва :-) И там си има малки тайни, ама да не им троша хатъра. Да, но решиха, че пъстървата дето са я наловили трябва да бъде печена на скара. Не издържах и взех нещата, поне с рибата, в свои ръце.

Продукти:

• няколко пъстърви (колкото хванат риболовците в компанията);
• 2-3 домата;
• 1 лимон;
• подправки (обикновенно по местата където ходим винаги има див риган, мащерка);
• копър;
• сол на вкус;
• зехтин.

Приготовление:
Щом сме хванали пъстърва, значи реката е достатъчно чиста и почиствам рибите на място от люспите и вътрешностите. Леко ги осолявам от вътре и във всяка слагам по стрък мащерка, резанче лимон, парченце домат. Подреждам в еднократна алуминиева тавичка, отново леко посолявам и поръсвам с едро нарязания копър. Поливам всичко с малко зехтин и затварям тавичката с капака й възможно най плътно.

После заравям пакета в жарта, на която се пече агнето. Апропо, агнето. Дани е майстора на чеврмето, наблюдавах го внимателно и смятам някой път да пусна неговата рецепта тук. Първо обаче ще си пусна моята рецепта за гергьовското агне.

След не повече от 20 минути тавичката се изважда и рибата се сервира край лагерния огън на изгладнялата дружина.

Естествено горната рецепта може да се направи и в домашни условия, но за да щадим природата не е хубаво да я приготвяме в съд за еднократна употреба. Йенско с капак и във фурната ще свърши същата работа

Салата от Рижки

Преди 2-3 дни отидохме с Крис до "ловните" полета с надеждата отново да бернем по някоя и друга сърнела. Ниските температури и навалялия сняг явно бяха пресекли мицела и от чиниите от миналата седмица нямаше и следа. Направихме си добра разходка обаче. Все пак под едни борчета мернах нещо като гъбки, загледох се по внимателно и видях, че са малко старички поизсъхнали рижки. Резнах една за опит - няма червеи, на всичкото отгоре прясна! Поразтърсихме се още малко и в крайна сметка се оказахме с едно пликче около половинката с чудни рижики.

Количеството беше достатъчно, за да направя една от любимите ми гъбени салати.

Необходими продукти:

• рижки, може да се комбинират с овчи нос, масловка, припънка;
• 10-15 зърна черен пипер;
• 1-2 дафинови листа;
  
• 3-4 зърна бахар;
• сол на вкус;
• оцет пак на вкус
• магданоз
  

Салата от рижки

Приготовление:

Рижките се почистват, измиват и нарязват на парчета. Заливат се с много малко вода, колкото да не залепнат за дъното на тенджерата. После си пускат достатъчно вода. Прибавят се подправките без оцета и се слагат на котлона. Варят се докато водата започне да извира. Необходимо е от време на време да се разбъркват. След около половин час се добавя оцета, с който врат още 3-4 тина минути. Като изстинат се добавя нарязания лук. Обилно се поръсват с магданоз.
Тази рецепта става и за консервиране - без лука и магданоза. При по-големи количества, водата трябва да бъде повечко, за да могат бурканчетата да се допълнят. Стерилизира се поне 2 часа.

Кюфтета от сърнела

Миналата 2009 година беше доста бедна откъм гъби по нашите "ловни полета" и каквото беряхме отиваше направо за директна консумация. Пристигна и есента, а заедно с нея и сезона на сърнелата. Да, но пак беше много бедно. Един ден набрахме към 2 пликчета от по-дребната полска сърнела. Изчистих ги в кухнята и по стар навик тръгнах да изхвърлям дръжките. Мъжа ми ме поглежда и казва: "Абе, Наде, знаеш ли, дойде ми идея. Защо не ги варнеш малко тея дръжки? После ги смели с пасатора, ще стане чудна крем супа." Речено - сторено. Сварих ги, отцедих ги. Да, но като започнах да ги пасирам стана една топка, която дори "изхвърли" водата. Е, тогава ми проблесна. Гъбени кюфтета!

Необходими продукти:

• 20-40 дръжки от сърнела;
• 1-2 глави лук;
• 2-3 яйца;
• 1 връзка магданоз;
• галета;
• сол на вкус

Приготовление:

1. Сваряваме в подсолена вода на силен огън за около 10 мин. почистените дръжки. Изваждаме и за кратко отцеждаме в гевгир.
2. Пасираме дръжките докато се получи хомогенна смес. Добавяме ситно нарязания лук и пасираме още малко.
3. Добавяме магданоза, 2 яйца и ч.л. черен пипер и започваме да месим като постепенно добавяме по малко галета. На всеки 30-40 сек. оставяме сместа да си почине, така че галетата да поеме от водата. По този начин месим докато можем да направим стегнати неразпадащи се кюфтета.
4. Оформяме кюфтетата и слагаме в хладилната камера за около 20-30 мин.
5. Разбиваме яйцето и добавяме малко сол. Овалваме почти замръзналите кюфтета в брашно и панираме в тефлонов тиган с малко мазнина по около 2 минути от всяка страна.

Идея: Можете да замените галетата с доста по-голямо количество картофено пюре, като тогава ще се получат по-скоро картофени вегетариански кюфтета с много приятен гъбен аромат.

Сушени Сърнели

Сърнели

Много гъбари са ми казвали и аз съм повтаряла, че Сърнелата не може да се консервира, а трябва да се консумира докато е прясна. Не е точно така обаче. Сама стигнах до идеята, че няма абсолютно никаква логика поне да не може да се суши.

Ето че тази есен беше много благодатна и набрахме доста Сърнели. Почистих ги добре от полепналите тревички, махнах дръжките (не изхвърляйте дръжките, стават прекрасни вегетариански кюфтета от тях), по-големите "чинии" нарязах на 2-3 парчета. Гъбите нанизах на по-здрав конец, овесих в стаята детето и пуснах климатика да духа топло на 24 градуса. Дъщеря ми вече е студентка и си идва в къщи само за ваканциите, така че нейната стая пасна идеално на понятието "сухо и провтериво" помещение.

Ето ги низите на сачака

Докато закачах низите ми беше доста тежко, защото всеки тежеше поне около 2 килограма (някой разправял, че Сърнелата била суха гъба, хаха), но за 3-4 дни на климатика изсъхнаха и станаха едни лекички...
Изсъхналите гъби затворих в пликчета с машинката за вакум. Може да се съхраняват в платнени торбички, в книжни кисета или дори в пластмасовите буркани с много широко гърло от купешката туршия.
Сушените Сърнели можете в последствие да смелите на брашно и да използвате за подправка на различни ястия и супи. Аромата е неповторим. Целите парчета можете да накиснете във вода, като те почти си връщат пресния вид и можете да готвите с ориз, месо и т.н.

Стек със зелен пипер

Тъй, тъй и аз да се умешам. Надето умира да готви, почти не ме пуска в кухнята, но все пак си спомням нещо от ергенските години.
Навремето имах навика като ходим на кръчма и "Стека" го има в менюто да рискувам и си го поръчвах. Да, ама, не - както казваше Петко Бучаров. Ми оставах си за пореден път разочарован. Само в Германия съм го ял така вкусно както го приготвям аз (пу, пу, умре циганката дето ме хвалеше).
Та това е моята рецепта за "Стек със Зелен Пипер"
Продукти:

• 2-3 стека № 45-47 от щатско или аржентинско говедо гледано само за месо. Такова съм виждал само в Метро на някакви безумни цени и без да се замислям ви препоръчвам да го смените със свински бут, но гледайте да няма много "сапунчета" и поне около 2 пръста дебело;
• 1 шепа (5-6 супени лъжици) зелен пипер;
• 1 1/2 чаша бяло вино
• 1/2 глава червен лук;
• 2-3 скилидки чесън;
• 1/2 ч.л. нишесте;
• сол на вкус;
• олио

Приготовление:
В достатъчно голяма тенджера наливате не повече от пръст и половина олио и оставяте да се сгорещи докато започне леко да пуши. Слагате нарязаните не много тънко по дължина скилидки чесън и ги запържвате до златисто. Една идея преди да започнат да загарят ги вадите и слагате предварително осолените стекове. Ако съда ви е малък и стековете се припокриват ще трябва да ги сложите по отделно. Пържите не повече от минута от всяка страна. Вадите ги. Предварително сте нарязали на ситно лука, слагате го в горещата мазнина и добавяте виното. Намаляте огъня (ние сме на газ и ни е безкрайно лесно бързо да регулираме температурата на котлона), похлупвате съда и оставяте лука да се души. Можете да върнете и чесъна да не ходи бадева. Когато лука поомекне заедно със зеления пипер добавяте стековете. Задушавате на по-скоро слаб огън докато ястието остане почти само на мазнина. Добавяте нишестето разтворено в около 1/2 ч. ч. вода. Разбърквате леко докато соса се сгъсти. Готово. Ястие с месо за чревоугодници за не повече от 30-40 мин.
Стековете се поднасят покрити със зеления пипер, а за гарнитура картофено пюре или задушени зеленчуци.

При приготвянето на говежди стекове (говоря за истинските, а не за някое заклано малаче от млекодайна порода) идеята е вътре да останат леко розови. Със свинското не е баш тъй, така че спокойно можете да ги препържите една идея - при задушаването ще омекнат.

Пролетна леща

Е, това е една от рецептите ми, заради която спрях да списвам в един от кулинарните ни форуми. Пиша, бриша, кефя се на похвалите от съфорумците. И в един момент две-три седмици след това, седя си в къщи, пуснала съм телевизора и чувам Звездев гордо да съобщава: "А сега ще ви представя една семпла рецепта на супа с леща, която можете лесно и бързо да направите, но само през този сезон". Заслушах се аз и останах гръмната! Дословно 1:1! Поне да беше споменал мимоходом източника.

Ето и оригиналния ми пост:

Четейки вкусотийте в този раздел и понеже много си падам точно по този вид течни ястия, ще ви предложа един мой вариант на пролетна супа. Него наистина можете да опитате само в този сезон, когато имаме изобилие от млади зеленини и пресни подправки. А пък за тези, които обичат и леща, да поуплътни вкуса - нека пробват - супер е. Не знам как ще се справя с мерките ама ще опитам.

2-3 стръка пресен лук

3-4 лъжици мазнина

1 с.л. брашно

1 ч.л. червен пипер

2-3 шепи леща - според големината на тенджерата

вода

Задушавам лука в мазнината и накрая слагам брашното и червения пипер - като ги объркам 2-3 пъти изсипвам студената вода, слагам лещата и докато чакам да заври си приготвям другото дето ще го слагам вътре. А то е:

по 20-тина листа лапад и киселец,

1 шепа коприва,

1 връзка магданоз,

копър,

пресен джоджен,

2-3 листа калоферче,

ок. 20 листа див чесън,

стрък дивисил.

Всичко това се измива, нарязва и се пуска да ври, разбира се копъра най-накрая заедно с 20-тина зелени джанки. Като ми хареса на вид, посолявам, опитвам и махам от огъня. Застройвам с каймак или сметана, може и с кисело мляко, ако не ви е много кисело. Супата е страхотна и студена. Пробвайте и да Ви е сладко.

Очаквайте снимки напролет, когато отново всичко се раззелени!

Спаначено руло

Това е любимото руло на семейството и макар на пръв поглед приготовлението му да изглежда малко трудоемко всъщност е доста лесно. По повечето празнични събирания то винаги присъства на масата ни. Взех го от майката на мъжа ми, тя пък много, много отдавна от едни сърби където били на гости и домакинята го сервирала.

Рулото украсено с моркови и ивици чушка

Продукти

За блата:

• 6 яйца;
• 6 равни с. л. брашно;
• 600-700 гр. спанак (аз понякога ползвам и прясна коприва или лапад);
• сол

За плънката:

• 200 гр. сирене крема;
• 5-6 кисели (стерилизирани краставички);
• 3-4 сварени средно големи моркова;
• 200 гр. суха шунка;

За украса: заквасена сметана и няколко търкала от морковите

Приготовление:

1. Отделят се белтъците от жълтъците и се разбиват на пяна. Докато се бърка с миксера един по един се добавят и жълтъците.

2. Миксера се маха. Брашното се добавя на малки части и се разбърква внимателно, така че пяната да не "падне".

3. Добавя се и предварително попарения, отцеден и накълцан на ситно спанак и се добавя сол на вкус.

4. Сместа се изсипва в добре намаслена тавичка и се пече 10 мин. на 200 градуса.

5. Готовия блат се обръща върху влажен тензух, увива се на стегнато руло и се оставя да изстине.

6. Продуктите за плънката се смесват и объркват докато се получи достатъчно хомогенна смес. (Гледайте все пак да не разбивате с пасатор или миксер, защото ще се получи едно голямо нищо.)

7. Изстиналото вече руло се разгъва внимателно от тензуха, слага му се плънката и отново се завива.

8. Рулото се украсява със заквасената сметана и кръгчетата моркови.

Торта с мед

За миналия Никулден, нали сме риболовци, пък и съсед Николай си имаме, направих любимата ми торта от тефтера на мама.

Необходими продукти

За блата:

• 1 ½ ч.ч. захар;
• 3 яйца;
• ½ ч.л. сода, погасена с лимон или оцет;
• 3 с.л. разтопено масло;
• 3 с.л. мед;
• 2 ч.ч. брашно + още около 1 ½ ч.ч.

За крема:

• смокини и портокалови кори от сладко;
• 1 голяма кофичка заквасена сметана разбита със захар;

За украсата:

• разбита сладкарска сметана;
• карамелизирани ядки

Приготовление

1. Яйцата и захарта се разбиват на пяна. След което се добавят останалите продукти като се оставя последната част от брашното. Слага се на водна баня и се бърка докато започнат да излизат мехури.
2. След като изстине сместа, се омесва с останалото брашно и се дели на 8 части, които се разточват на кори и се пекат поотделно в много набрашнена тавичка по 2-3мин в силна фурна. Трябва да изстиват така, че да дишат и да станат сухи и твърди.
3. Блатовете се мажат с разбитата сметана, смокините и портокаловите корички наситно.

За украсата може да се импровизира. На снимката е с крокан.

Понаждане: В тавичката, в която печа блатовете слагам бак-папир (Backpapier). Така се хаби много по-малко брашно и риска блата да се залепи за тавата е минимален.