Домашни маслини

Не се знае кога и как хората, по всяка вероятност някой от народите живеещи по Средиземноморието, са открили, че маслините стават за ядене. Сигурно е обаче, че добивът на "масло" от маслини е започнал малко след откриването на грънчарството - първоначално за светилници, после и за консумация.
А една от легендите е, че търговска галера натоварена с чували маслини корабокрушира, чувалите падат в плиткия залив и след месец прибоя ги изхвърля на брега. Изгладнелите моряци ги опитали и от там историята е ясна.
Всъщност това е и "оригиналнта" рецепта за приготвяне на маслини. Взимате зеблен чувал, пълните го с маслини, връзвате за камък в морето и оставяте за месец прибоя да го блъска.

Ясно е, че няма как да направим тази рецепта в България, за това Ви представям моята си. Вече, може би поне от 5-6 години си ги правим така. От края на септември до средата на октомври берем средно узрели маслини. С ножче цепваме от дупето до костилката и пълним в пластмасови бутилки от вода - може и от литър и половина, може и десетарки. След като добре натъпчем маслините пълним в подсолена вода. (Понеже берем в Гърция, аз направо пълня бутилките с морска вода). След 30-40 дни изпразвам водата, промивам веднъж със сладка вода и пак пълня с подсолена. След нови 30-40 дни режа бутилките, махам маслините, пак ги промивам и редя в буркани. Тук-там слагам по резенче лимон  и допълвам с олио. Така си похапваме чудни маслинки без химия. Да ви е сладко!