Зелеви сърми с бяло месо от кокошка

Наскоро видях в кварталния супермаркет кокошки. Изглеждаха много добре - едни такива дебелички, кръглички и тутакси едната се озова в количката ми. В къщи я оставих в една тава да се размразява през нощта. На сутринта с учудване установих, че в тавата нямаше почти никаква вода, невероятно... Изчистих всички излишни кожи и тлъстини и я пъхнах в тенджерата под налягане с малко вода, 1 глава лук, 1 морков, лъжичка сол и няколко зърна черен пипер. Щом започна да шушти, намалих котлона и така около 1,5-2 часа за по-сигурно. Аз лично предпочитам месото да е добре сварено, за да може да се почисти добре от костите, а и после е много по-лесно и бързо да забъркаш нещо за вечеря в следващите 2-3 дена. Кокошчицата има доста месце за разлика от пилетата, а и е много по-вкусна. Спокойно се готвят 4 манджички от нея - хубава супа, ароматна каша с гъби, с ориз, със зеле... и каквото си поискате и обичате. Аз сготвих любимото ястие на дъщеря ми - кокошка със сини сливи и направих страхотни сърмички с част от бялото месо. Разбира се имаше месце и за една хубава супа и за любимата ми каша с гъби (сигурно на някой му звучи ужасно, обаче е страшно вкусна).
Ето рецептата за сърмичките - опитайте, стават невероятно вкусни:

Продукти:

• бяло месо от кокошка, може и от пиле;
• 1 к.ч. елда (гречка), може и ориз;
• 1 стрък праз, може да го замените с голяма глава лук;
• 1 морков;
• 1 с.л. масло, може да го замените с олио;
• 1 с.л. стрита чубрица;
• черен пипер;
• червен пипер;
• сол на вкус;
• листа от кисело зеле;

Приготовление:

В тиган разтапям леко маслото, махам от огъня, накъсвам на малки парченца месото и добавям ситно нарязания праз, настъргания морков и всички останали подправки. Оставям сместа за 1-2 часа в хладилник, за да се смесят ароматите. После завивам сърмички със зелевите листа, които предварително съм си отделила. Може да се варят на тих огън, затиснати с чиния, или направо в тавичка във фурната, покрити наполовина със зелев сок или ако е прекалено солен с вода.
Да ви е сладко и ако има нещо неясно, питайте!

Паламуд Лакерда

Преди два месеца извадих от камерата последните пет паламуда от края на лятото, защото замразената риба не е хубаво да престоява повече в хладилника. Разрових се в интернет и попаднах на няколко доста интересни гръцки рецепти за лакерда. Някои отхвърлих веднага, други ми харесаха и ги обедних, че хем да станe вкусно, хем да e лесно.

Продукти:

• няколко паламуда;
• морска сол;
• дафинов лист;
• черен пипер на зърна;
• бахар на зърна;
• резенчета лимон

Приготовление:
По принцип още на морето изчиствам паламуда, измивам го в морска вода и замразен си го караме към София. Но за лакердата има още малко чистене - махам главите и с ножица изрязвам перките и опашката. Нарязвам рибата на шайби с дебелина 1,5-2 см. Нареждам я в дълбока тава и я заливам със саламура от морска сол и вода. А съотношението е: на всеки 100 г. сол по половин литър вода. Наливате, така че рибата да се покрие с поне 1 пръст саламура. После задължително затискам с една празна чиния, за да не изплува. Оставяте така и два пъти дневно разклащате с въртеливи движения. След 72 ч. вадите рибата. Сега е момента (ако ви се занимава) да я обелите. Прави се нова саламура в съотношение 15 г. сол на 1/2 л. вода и оставяте рибата още 24 ч. Този разтвор има за цел да премахне излишната сол.
Следващия ден изваждам рибата и я оставям върху кухненска хартия да се отцеди добре. Нареждам плътно в буркани, като между парчетата слагам резенчета лимон, черен пипер и по 1-2 бахарчета и 1 дафинов лист на буркан. Първия път направих лакердата със сушен риган по една гръцка рецепта, но този аромат ни дойде в повече.

В къщи много обичаме домашна сельодка - в нея слагаме зърна кимион, може да се пробва и в паламуда, но аз реших да не експериментирам повече и считам, че класиката си е най-добре.

Накрая бурканите се заливат с олио и ако рибата е плътно наредена, олиото, което ще използвате е съвсем малко.

Не бъркайте да слагате зехтин - и гърците не го правят. Зехтина се сгъстява при по-ниски температури, а тази риба се съхранява или в студен зимник, или в някое ъгълче на хладилника.

Така приготвената риба е готова за консумация след около месец, но за съжаление ние трудно дочакваме. Още на 10-тия ден сме я започнали. Да ви е сладко и на вас!

Ергенски мексикански боб с наденички

"Рецептата", доколкото може да претендира за такова име, е с полуфабрикати, готви се много бързо и става вкусно. Вервайте ми, ергени! ;-)

Продукти: 

• Един пакет 500 гр. мексикански микс (замразени зеленчуци);
• 1 буркан или консрева 700 гр. червен боб; 
• 500 гр. сурови наденички;
• 2 с.л. доматено пюре;
• 1 глава лук;
• 1 суха червена чушка;
• по желание една суха люта червена чушка;
• 1 ч.л. смлян черен пипер.

Приготовление:
Нищо сложно. Набързо запържвам лука с малко мазнина, изливам консервата боб и като заври слагам пакета зеленчуци както си е замразен. Вътре начупвам на не много едри парченца чушката. Размивам в малко вода доматеното пюре и добавям в тигана. Похлупвам и на силен огън го оставям да си ври. В грил тигана или на тавичка изпичам наденичките. Фасула вече се е сгъстил достатъчно. На открит огън (запалка или газовия котлон) за кратко опърлям лютата чушка. Обичам връхчето й да се запали, но внимавам да не взема да я овъгля. С длани я стривам върху тигана. (Е, на който не му се играе, може да сложи лют пипер, а който като мен обича повече пикантно може да сложи и още две-три от сухите люти чушки направо в манджата.) Добавям изпечените наденички заедно с мазнината, която са си пуснали, разбърквам малко, поръсвам с черния пипер и сервирам на компанията за белота.

Обикновено гледам да не пресолявам манджите, които готвя и според мен в консервата фасул и наденичките има достатъчно сол, пък който иска може да си соли допълнително. 

Диво прасе със сладко от портокали

Миналата есен в любимата ни таверна в Ставрос се заговорихме със собственика Йорго за различни манджи. Основно за такива с риба и морски дарове. Но между другото той спомена, че по Света Гора се въдят бая прасета и монасите хич не ги било срам да си думкат по някое от време на време. Бая смях падна, когато си представихме монах в камуфлажно расо застанал на пусия. Но важното беше, че го готвели с портокали. Тази идея ми допадна и ето, че преди седмица любимия ми вуйчо пак беше имал слука в лова и ни изпрати едно парче глиганско. Реших, че идеята е добре узряла и се пробвах.
Продукти:
Към 1 кг. месо от дивеч, в случая диво прасе;
10-15 зърна зелен пипер;
1 бахар;
1 дафинов лист;
2 с.л. водка или гроздова;
сол на вкус.
За соса: 1 глава лук; 1 с.л.. масло; 250 м.л. заквасена сметана; 2 с.л. сладко от портокали; 1 щипка канела и 1-2 карамфилчета
Приготовление:
Измих месото много добре от кръвта. Сложих в тенджерата под налягане заедно с дафиновия лист, черния пипер, малко сол и алкохола. Добавих и вода, така че течността да достигне до 2/3 от месото. Затворих тенджерата, сложих я на силен огън, след като започна да шущи намалих котлона наполовина и оставих да се задушава за около 3 часа.
В тиган разтопих маслото, добавих съвсем малко олио. Запържих за кратко дребно накълцания лук, добавих сметаната и бульона от месото, като махнах дафиновия лист, но оставих всичките зърна пипер и бахара, поръсих с канелата и карамфилчетата. Когато сместа започна да се сгъстява добавих сладкото от портокали и обърках за кратко колкото плодовете леко да се разкъсат . В плато подредих нарязаното на филийки месо и залях със соса. А за да си топим, бях опекла пресен хляб.
Да ви е сладко и ако има нещо неясно питайте!
П.С. Подбна е и тази рецепта за "Диво прасе с бейби морковчета и сладко от боровинки"

Кьополу по ливански

На тази рецепта ме научи един наш приятел ливанец. Става наистина страшно вкусно.

Продукти:

• 2 патладжана;
• 2 с.л. тахан от буркан;
• сока на 1 лимон;
• 1-2 с.л. зехтин,
• 2 скилидки чесън;
• сол на вкус

Приготовление:
Няма нищо сложно, макар и по оригиналната рецепта да е малко трудоемко.
В дървено хаванче с дървено чукало започваме да мачкаме и пасираме опечените и обелени патладжани. Постепенно добавяме и тахана докато се получи хомогенна и гладка смес. Добавяме и ситно накълцания чесън, лимоновия сок, солта и зехтина. Пак разбъркваме добре. Изсипваме в купичка, правим с лъжикча малки улички, добавяме един шус зехтин, гарнираме подходящо и сервираме.

Когато въпросния наш приятел ни е на гости му връчвам хаванчето да се занимава. Иначе си ползвам миксер или пасатор. :-)

Ако имате на разположение зърна от нар, поръсвате готовото кьополу с тях, а вкусовата комбинация става убийствена.

Всяка есен си изпичам поне 20-30 патладжана и обелени в пличкета ги съхранявам замразени. Вадя колкото ми трябва и ни стигат до началото на лятото

Едно страхотно мезе за арак. Да ви е сладко! 

Шкембе с фасул

Още една наша любима рецепта. Не си спомням по коя телевизия, беше сравнително отдавна, даваха някои по-нетрадиционни италиянски антипаста рецепти. Слушах с половин ухо, докато не чух "И ето шкембето с фасул е готово!". Бях вече изпуснала точната рецепта, но сътворих набързо "съчинение по картинка".

Необходими продукти:  

• 700-800 гр. телешко шкембе;
• 300-400 гр. боб;
• 1 глава лук;
• 1 морков;
• 1 с.л. вегета;
• 1 ч.л. чесън на прах;
• 1 ч.л. червен пипер.

Приготовление:
Почистеното шкембе варя в тенджера под налягане с малко сол и вода колкото почти да го покрие около 2^1/2 часа. Варя и фасула като за салата с малко вода.
В дълбок тиган с малко мазнина, аз ползвам зехтин, запържвам лука нарязан на полумесеци, добавям и настъргания на едро морков. След 4-5 минуити добавям и нарязаното на хапки шкембе с малко от бульона. Обърквам за кратко и изсипвам и фасула с още малко от водата, в която се е варил. Добавям вегетата, червения пипер и чесъна на прах.
От тук нататък всеки може да си прецени - ако иска манджата да е по-чорбеста маха веднага от огъня и сервира, ако иска оставя на котлона да ври и ястието да стане по-гъсто.

За още по-бързо приготвяне съвсем спокойно можете да ползвате и готов боб от консерва.

Да ви е сладко!  

Нашата Капама

Това е ястието, което когато сме си в къщи винаги присъства на трапезата ни за Нова Година. Много често го правим и когато ще посрещаме Новата и у приятели. Просто е, лесно се приготвя и е с мноооого месо!

Имаше един виц:

Въпрос във форума на мамите: "Мога ли в купата с черния хайвер да добавя розички от качествено масло?" и първия коментар отдолу: "Чумата да те тръшне дано!"

Така че, моля не ни се сърдете, ако смятате, че сме прекалено разточителни. Капама правим веднъж годишно, споделяме я винаги с приятели и е нормално поне за Нова Година да се поглезим.

Необходими продукти за един гювеч:

• 3-4 вратни пържоли;
• 1-2 сурови суджука;
• 1-2 сурови наденици;
• 1 - 1.5 м. карначета;
• 500 гр. свински гърди или ребърца;
• 500 гр. пилешки гърди или цяло пиле(нце);
• 500 гр. кайма;
• Кисело зеле;
• 1-2 с.л. ориз;
• 1-2 с.л. настъргано червено цвекло;
• 1 стрък праз;
• Подправки - червен пипер, черен пипер, червен "черен" пипер, бахар.

Приготовление:
Докато се занимавам със сърмите (тези дни отделно ще пусна рецептата) връчвам на Крис да подготви месото.
А подготовката е изпържване четири за пет в грил тигана (без мазнина). Започва с карначетата.

После с пържолите и гърдичките

Докато пържите наденицата и суджука внимавате да не започнат да "цвъркат" от сосчето си, защото целта е после да си го пуснат в гювеча.

Когато Крис свърши да грилва, в същия тиган с мазнината, която си е пуснало месото, слагам да се прави "подложката" - нарязания праз, цвеклото и 1 с.л. ориз. Бъркам докато стане готово.

А е готово когато ориза се оцъкли. Изсипвам на дъното на гювеча и омесвам с една две шепи нарязано кисело зеле. Поръсвам с 10-15 зърна червен "черен" пипер.

Подреждам пържолите....

... пак покривам с шепа зеле. Слагам в средата пилешките гърди и любовно ги заобикалям с карначетата :-)

Познайте! Пак покривам с шепа от киселото зеле ;-) и поръсвам с 1 ч.л. смлян бахар. Подреждам свинските гърдички, наденицата и суджука....

... иии пак покривам с шепа зеле. Гювеча вече се е понапълнил, но все още има място за сърмите.

Накрая, както сигурно се досещате, пак покривам с нарязано кисело зеле. Поръсвам пак с десетина зърна червен "черен" пипер, 2 ч.л. червен пипер, 1 ч.л. смлян черен пипер. 

И понеже вече гювеча почти прелива го захлупвам и тикам във фурната. Печа около 3 часа на слаб огън.

Имаме си изпитана месарница, където и месото е месо, и каймата е кайма, и надениците и суджука касапина ги прави от месо... За това, ако капамата ми се стори суха, добавям малко олио. Сол не слагам, защото в киселото зеле, карначетата, наденицата и суджука си има достатъчно.

Да ви е сладко и Честита Новата 2013 година!