Сушени Сърнели

Сърнели

Много гъбари са ми казвали и аз съм повтаряла, че Сърнелата не може да се консервира, а трябва да се консумира докато е прясна. Не е точно така обаче. Сама стигнах до идеята, че няма абсолютно никаква логика поне да не може да се суши.

Ето че тази есен беше много благодатна и набрахме доста Сърнели. Почистих ги добре от полепналите тревички, махнах дръжките (не изхвърляйте дръжките, стават прекрасни вегетариански кюфтета от тях), по-големите "чинии" нарязах на 2-3 парчета. Гъбите нанизах на по-здрав конец, овесих в стаята детето и пуснах климатика да духа топло на 24 градуса. Дъщеря ми вече е студентка и си идва в къщи само за ваканциите, така че нейната стая пасна идеално на понятието "сухо и провтериво" помещение.

Ето ги низите на сачака

Докато закачах низите ми беше доста тежко, защото всеки тежеше поне около 2 килограма (някой разправял, че Сърнелата била суха гъба, хаха), но за 3-4 дни на климатика изсъхнаха и станаха едни лекички...
Изсъхналите гъби затворих в пликчета с машинката за вакум. Може да се съхраняват в платнени торбички, в книжни кисета или дори в пластмасовите буркани с много широко гърло от купешката туршия.
Сушените Сърнели можете в последствие да смелите на брашно и да използвате за подправка на различни ястия и супи. Аромата е неповторим. Целите парчета можете да накиснете във вода, като те почти си връщат пресния вид и можете да готвите с ориз, месо и т.н.