За гъбите

Не, не. Няма да ви преподавам уроци по гъбарство. Начинаещия трябва да обикаля с опитен гъбар по полета, планини, гори и поляни. И опитния му предава знанията си, и показва разликата между отровните гъби и ядливите такива.
Ходя от малка за гъби, първо с чичо ми, после и с други гъбари и така успях да натрупам малко опит.
Така че тук искам да покажа някои от ядливите гъби, които (почти) нямат двойници, а и някои от най-отровните. В зависимост от сезона ще щракна с апарата или телефона, че да има и някоя друга снимка.
Нека обаче ви занимая с някои основно постулати, които спазвам винаги:

За да сготвя откъсната от мен гъба трябва да съм не 100% сигурна. Трябва да съм поне 110%.

Не бера гъби, чиито двойници са много близки до тях. Виждала съм находища с Булка Гъба и съм била абсолютно сигурна, че е тя, но като знам какво причинява Червената Мухоморка.... Не, благодаря!

Не бера гъби по описание от книжки, интернет или друг източник. Трябва преди това гъбар да ми ги е показал. Така че подминавам Майската гъба, Гълъбката... Знам, че са те, но шубето е голям страх.

И една молба:
Не късайте гъбите, не ги скубете! Берете ги винаги с нож и внимателно изрязвайте пънчетата поне 1 см. над почвата.

Сърнела
Гъба Сърнела
Сърнели - Конска Гъба
Есен е и идва сезона на сърнелата. Тя расте по полетата и в края на горите. Има няколко вида сърнели - полска, елегантна, конска... И всичките са ядливи и с много добри вкусови качества. Когато времето е било подходящо сме пълнили цели багажници от тези красавици. Дори, въпреки многобройните мнения, че сърнелата не става за консервиране, че дръжките не стават за консумация съм открила начини и за двете. Но за това в основната страница.
Сърнелите имат обаче два отровни двойника.
Това е малка гъбка, на която чадърчето в най-развит вид достига максимум 4 см. От ядливите с тези размери няма нито една, която да си е отворила гуглата. Така че като видите сърнела голяма колкото чиния за супа, не би трябвало да се съмнявате.
Другия отровен двойник е Остролюспестата Сърнела. На вид е ужасно груба, по гуглата има остри и твърди люспици. На всичкото отгоре мирише ужасно неприятно на мърша. Ще задържите ли гъба, която направо вони? Май не.
Има и Бяла Сърнела, ядлива, която е двойника на Зелената Мухоморка. Познавам я, но не я бера. Разликата е минимална. Не си правя експерименти.
Има натровени, които са брали сърнела, но всъщност я объркали с Пантерката. Е това е както казваше един гъбар:
Все едно да объркаш автобус с трамвай!
Наистина не ми е ясно как може да стане това, но ако не сте сигурни в себе си - не берете!

Печурка
Печурки
Печурки
Толкова е топло този ноември, че незнайно откъде в двора ни под бора, там където никога не е расла гъба се появи чудно находище на печурка. На снимката в ляво ясно се виждат характерните им белези: От горе бяла, ресните от бледорозови до тъмно кафяви, не излиза от "чорапче". Единственото, което на снимката няма как да се види е неповторимия лек аромат на анасон.
Най-отровния и много често смъртоносен двойник е Зелената Мухоморка. Тя обаче от долу е чисто бяла, повтарям чисто бяла. А при по-внимателно вглеждане на пънчето се вижда остатъка от "чорапа", от който е излязла.
Друг опасен двойник е карболовата печурка. От книгите не съм се заглеждала по нейните отличителни белези, не съм я срещала на живо, но знам от гъбари, че мирише ужасно. Още по-ужасно на карбол започва да мирише когато някой се помъчи да я сготви.
Не се сещам за други двойници, които макар и от далеч да приличат на печурката.
 Все пак поради, това че двойниците на печурката са много опасни ви съветвам да я берете само ако преди това опитен гъбар не ви я е показал на живо. А ако е откъснал и отровен двойник, че да ви го пкаже и него - още по-добре.

Пачи Крак
Гъба Пачи Крак
Пачи Крак
Една от любимите ни гъби. Най-много се намира от средата на май до края на юни. Ако пък времето се задържи и по-дъждовно понякога и до началото на горещниците. Пачия крак почти винаги расте на групи и в ланшната шума избива с характерния си жълт цвят. Когато гъбата е много прясна тя е бледо жълта, а когато вече е поостаряла минава и към леко оранжево. За него още е характерно, че ресниците му излизат направо от пънчето.  Гъбата си има отровен двойник, който съвсем далечно прилича на Пачи Крак, но за разлика от него расте само върху повалени дънери и клони. Има още една гъба, която пак съвсем далечно прилича на него. Не й знам името, мисля, че е от неядливите. Тя е доста по-голяма от него, много тъмно оранжева и никога не съм я виждала да расте на самодивски кръгове.

Манатарка
Гъба Манатарка
Манатарки
Това е може би царицата на гъбите. Не случайно по-мургавите ни съграждани, когато дойде средата на пролетта, та чак до лятото, чакат топлите дъждове и после на тумби се изнасят по горите. После на прекупвачите и хайде продукцията в Италия, Франция, Германия..
Манатарката расте покрай и в широколистни гори през пролетта до началото на лятото. Месото е бяло, а аромата неповторим. Няма как да се сбърка - под гуглата няма ресни, а пореста "гъба" като дунапрен.
Манатарката има само един слабо отровен двойник. Всъщност за Дяволската Гъба термина "двойник" не е правилен. Тя също е вид манатарка. От горе е тъмно червена и веднага след като се отреже, бялото месо интензивно посинява - все едно сте полели лист хартия с мастило. До две, три минути толкова посинява, че става чак черна. Не знам дали, това което съдържа се води отрова - от гъбари съм чувала за силно разстройство и толкова.

Рижика
Рижики
Рижки
Рижката е една от любимите ми гъби. Расте в широколистни гори, но съм я срещала около дървета в полето, дори и под борове. Води се есенна гъба и наистина най-много се бере от септември до първите есенни слани. Обаче, за да потвърдя правилото - брала съм рижки и през пролетта.
Няма двойници. На цвят е оранжева, като леко потъмнял морков, месото също е оранжево, нежно и при най-малко нараняване се оцветява леко в синьо.
Дори и след термична обработка, рижиката остава с твърда и леко хрупкава. Наскоро в един немски блог прочетох, че за да разгърне пълния си аромат иска повече от час варене. Този сезон мисля да пробвам.

Масловка
Гъби Масловка
Масловки
Давам масловката като отделен вид гъба, макар и тя да принадлежи на голямото семейство на манатарките. Когато е млада месото й е почти бяло и колкото повече остарява, толкова по-жълто става. Кожицата по гуглата е доста жилава и при обелването й цапа доста в кафяво. Въпреки това масловката е много вкусна гъбка. Расте от пролетта до първите слани през есента, дори и през лятото ако е достатъчно дъждовно. Намират се покрай млади борови гори или под групи борчета по планинските поляни.

Овчи нос
Гъби Овчи Нос
Овчи нос
За тази гъба съм чувала, че доста малко гъбари я знаят и още по-малко разпознават. Не я берете ако някой не ви я е показал. Не знам дали има отровен двойник, но със сигурност има поне три, четири вида неядливи гъби, които приличат на Овчия Нос.
Отгоре гъбата е тъмно кафява, а от долу оранжево-кафява. Колкото е по-стара, толкова е по-тъмна.
Като че ли, Овчия Нос и Рижката страшно се обичат - обикновено там където има от едната винаги има и от другата. За това ги бера на куп и си правя любимата салатата мешано.

Кладница
Кладници
Кладници
Кладницата е вкусна и ароматна гъба, но не е от най-любимите ни, защото месото е доста жилаво и иска предварителна обработка. Например да се варне за час и чак после да се панира.
Расте през есента най-вече по пънове на отрязани или изгнили широколистни дървета.
Няма отровен двойник, който да е толкова голям и дори съвсем бледо да прилича на кладницата.
Все пак и тук важи правилото - не берете без да сте на 101% сигурни.

Пурпурна Манатарка
Внимание - слабо ОТРОВНА гъба!
Пурпурна Манатарка
Това е един от "двойниците" на манатарката. Всъщност и тази гъба е вид манатарка, но е и слабо отровна. Чувала съм, че предизвиква разтройство и толкова. В никакъв случай обаче не желая да пробвам, нито пък съветвам някой да си прави експерименти!
Расте в широколистни гори, като съм я намирала и покрай гората. Може да достигне до внушителни размери, като тази на снимката като я премерихме с кухненската везна удари към 450 гр. Стъблото е жълто, "гъбата" е пурпурно червена, а кожицата по гуглата тъмно червена. Месото е бяло, но веднага след като се отреже започва да посинява и накрая става мастилено синьо. По-долу и един клип: