Не, не. Няма да ви преподавам уроци по гъбарство. Начинаещия трябва да обикаля с опитен гъбар по полета, планини, гори и поляни. И опитния му предава знанията си, и показва разликата между отровните гъби и ядливите такива.
Ходя от малка за гъби, първо с чичо ми, после и с други гъбари и така успях да натрупам малко опит.
Така че тук искам да покажа някои от ядливите гъби, които (почти) нямат двойници, а и някои от най-отровните. В зависимост от сезона ще щракна с апарата или телефона, че да има и някоя друга снимка.
Нека обаче ви занимая с някои основно постулати, които спазвам винаги:
Сърнела
Есен е и идва сезона на сърнелата. Тя расте по полетата и в края на горите. Има няколко вида сърнели - полска, елегантна, конска... И всичките са ядливи и с много добри вкусови качества. Когато времето е било подходящо сме пълнили цели багажници от тези красавици. Дори, въпреки многобройните мнения, че сърнелата не става за консервиране, че дръжките не стават за консумация съм открила начини и за двете. Но за това в основната страница.
Сърнелите имат обаче два отровни двойника.
Това е малка гъбка, на която чадърчето в най-развит вид достига максимум 4 см. От ядливите с тези размери няма нито една, която да си е отворила гуглата. Така че като видите сърнела голяма колкото чиния за супа, не би трябвало да се съмнявате.
Другия отровен двойник е Остролюспестата Сърнела. На вид е ужасно груба, по гуглата има остри и твърди люспици. На всичкото отгоре мирише ужасно неприятно на мърша. Ще задържите ли гъба, която направо вони? Май не.
Има и Бяла Сърнела, ядлива, която е двойника на Зелената Мухоморка. Познавам я, но не я бера. Разликата е минимална. Не си правя експерименти.
Има натровени, които са брали сърнела, но всъщност я объркали с Пантерката. Е това е както казваше един гъбар:
Печурка
Толкова е топло този ноември, че незнайно откъде в двора ни под бора, там където никога не е расла гъба се появи чудно находище на печурка. На снимката в ляво ясно се виждат характерните им белези: От горе бяла, ресните от бледорозови до тъмно кафяви, не излиза от "чорапче". Единственото, което на снимката няма как да се види е неповторимия лек аромат на анасон.
Най-отровния и много често смъртоносен двойник е Зелената Мухоморка. Тя обаче от долу е чисто бяла, повтарям чисто бяла. А при по-внимателно вглеждане на пънчето се вижда остатъка от "чорапа", от който е излязла.
Друг опасен двойник е карболовата печурка. От книгите не съм се заглеждала по нейните отличителни белези, не съм я срещала на живо, но знам от гъбари, че мирише ужасно. Още по-ужасно на карбол започва да мирише когато някой се помъчи да я сготви.
Не се сещам за други двойници, които макар и от далеч да приличат на печурката.
Все пак поради, това че двойниците на печурката са много опасни ви съветвам да я берете само ако преди това опитен гъбар не ви я е показал на живо. А ако е откъснал и отровен двойник, че да ви го пкаже и него - още по-добре.
Пачи Крак
Една от любимите ни гъби. Най-много се намира от средата на май до края на юни. Ако пък времето се задържи и по-дъждовно понякога и до началото на горещниците. Пачия крак почти винаги расте на групи и в ланшната шума избива с характерния си жълт цвят. Когато гъбата е много прясна тя е бледо жълта, а когато вече е поостаряла минава и към леко оранжево. За него още е характерно, че ресниците му излизат направо от пънчето. Гъбата си има отровен двойник, който съвсем далечно прилича на Пачи Крак, но за разлика от него расте само върху повалени дънери и клони. Има още една гъба, която пак съвсем далечно прилича на него. Не й знам името, мисля, че е от неядливите. Тя е доста по-голяма от него, много тъмно оранжева и никога не съм я виждала да расте на самодивски кръгове.
Манатарка
Това е може би царицата на гъбите. Не случайно по-мургавите ни съграждани, когато дойде средата на пролетта, та чак до лятото, чакат топлите дъждове и после на тумби се изнасят по горите. После на прекупвачите и хайде продукцията в Италия, Франция, Германия..
Манатарката расте покрай и в широколистни гори през пролетта до началото на лятото. Месото е бяло, а аромата неповторим. Няма как да се сбърка - под гуглата няма ресни, а пореста "гъба" като дунапрен.
Манатарката има само един слабо отровен двойник. Всъщност за Дяволската Гъба термина "двойник" не е правилен. Тя също е вид манатарка. От горе е тъмно червена и веднага след като се отреже, бялото месо интензивно посинява - все едно сте полели лист хартия с мастило. До две, три минути толкова посинява, че става чак черна. Не знам дали, това което съдържа се води отрова - от гъбари съм чувала за силно разстройство и толкова.
Рижика
Рижката е една от любимите ми гъби. Расте в широколистни гори, но съм я срещала около дървета в полето, дори и под борове. Води се есенна гъба и наистина най-много се бере от септември до първите есенни слани. Обаче, за да потвърдя правилото - брала съм рижки и през пролетта.
Няма двойници. На цвят е оранжева, като леко потъмнял морков, месото също е оранжево, нежно и при най-малко нараняване се оцветява леко в синьо.
Дори и след термична обработка, рижиката остава с твърда и леко хрупкава. Наскоро в един немски блог прочетох, че за да разгърне пълния си аромат иска повече от час варене. Този сезон мисля да пробвам.
Масловка
Давам масловката като отделен вид гъба, макар и тя да принадлежи на голямото семейство на манатарките. Когато е млада месото й е почти бяло и колкото повече остарява, толкова по-жълто става. Кожицата по гуглата е доста жилава и при обелването й цапа доста в кафяво. Въпреки това масловката е много вкусна гъбка. Расте от пролетта до първите слани през есента, дори и през лятото ако е достатъчно дъждовно. Намират се покрай млади борови гори или под групи борчета по планинските поляни.
Овчи нос
За тази гъба съм чувала, че доста малко гъбари я знаят и още по-малко разпознават. Не я берете ако някой не ви я е показал. Не знам дали има отровен двойник, но със сигурност има поне три, четири вида неядливи гъби, които приличат на Овчия Нос.
Отгоре гъбата е тъмно кафява, а от долу оранжево-кафява. Колкото е по-стара, толкова е по-тъмна.
Като че ли, Овчия Нос и Рижката страшно се обичат - обикновено там където има от едната винаги има и от другата. За това ги бера на куп и си правя любимата салатата мешано.
Кладница
Кладницата е вкусна и ароматна гъба, но не е от най-любимите ни, защото месото е доста жилаво и иска предварителна обработка. Например да се варне за час и чак после да се панира.
Расте през есента най-вече по пънове на отрязани или изгнили широколистни дървета.
Няма отровен двойник, който да е толкова голям и дори съвсем бледо да прилича на кладницата.
Все пак и тук важи правилото - не берете без да сте на 101% сигурни.
Пурпурна Манатарка
Внимание - слабо ОТРОВНА гъба!
Това е един от "двойниците" на манатарката. Всъщност и тази гъба е вид манатарка, но е и слабо отровна. Чувала съм, че предизвиква разтройство и толкова. В никакъв случай обаче не желая да пробвам, нито пък съветвам някой да си прави експерименти!
Расте в широколистни гори, като съм я намирала и покрай гората. Може да достигне до внушителни размери, като тази на снимката като я премерихме с кухненската везна удари към 450 гр. Стъблото е жълто, "гъбата" е пурпурно червена, а кожицата по гуглата тъмно червена. Месото е бяло, но веднага след като се отреже започва да посинява и накрая става мастилено синьо. По-долу и един клип:
Ходя от малка за гъби, първо с чичо ми, после и с други гъбари и така успях да натрупам малко опит.
Така че тук искам да покажа някои от ядливите гъби, които (почти) нямат двойници, а и някои от най-отровните. В зависимост от сезона ще щракна с апарата или телефона, че да има и някоя друга снимка.
Нека обаче ви занимая с някои основно постулати, които спазвам винаги:
За да сготвя откъсната от мен гъба трябва да съм не 100% сигурна. Трябва да съм поне 110%.
Не бера гъби, чиито двойници са много близки до тях. Виждала съм находища с Булка Гъба и съм била абсолютно сигурна, че е тя, но като знам какво причинява Червената Мухоморка.... Не, благодаря!
Не бера гъби по описание от книжки, интернет или друг източник. Трябва преди това гъбар да ми ги е показал. Така че подминавам Майската гъба, Гълъбката... Знам, че са те, но шубето е голям страх.
И една молба:
Не късайте гъбите, не ги скубете! Берете ги винаги с нож и внимателно изрязвайте пънчетата поне 1 см. над почвата.
 |
| Сърнели - Конска Гъба |
Сърнелите имат обаче два отровни двойника.
Това е малка гъбка, на която чадърчето в най-развит вид достига максимум 4 см. От ядливите с тези размери няма нито една, която да си е отворила гуглата. Така че като видите сърнела голяма колкото чиния за супа, не би трябвало да се съмнявате.
Другия отровен двойник е Остролюспестата Сърнела. На вид е ужасно груба, по гуглата има остри и твърди люспици. На всичкото отгоре мирише ужасно неприятно на мърша. Ще задържите ли гъба, която направо вони? Май не.
Има и Бяла Сърнела, ядлива, която е двойника на Зелената Мухоморка. Познавам я, но не я бера. Разликата е минимална. Не си правя експерименти.
Има натровени, които са брали сърнела, но всъщност я объркали с Пантерката. Е това е както казваше един гъбар:
Все едно да объркаш автобус с трамвай!Наистина не ми е ясно как може да стане това, но ако не сте сигурни в себе си - не берете!
Печурка
 |
| Печурки |
Най-отровния и много често смъртоносен двойник е Зелената Мухоморка. Тя обаче от долу е чисто бяла, повтарям чисто бяла. А при по-внимателно вглеждане на пънчето се вижда остатъка от "чорапа", от който е излязла.
Друг опасен двойник е карболовата печурка. От книгите не съм се заглеждала по нейните отличителни белези, не съм я срещала на живо, но знам от гъбари, че мирише ужасно. Още по-ужасно на карбол започва да мирише когато някой се помъчи да я сготви.
Не се сещам за други двойници, които макар и от далеч да приличат на печурката.
Все пак поради, това че двойниците на печурката са много опасни ви съветвам да я берете само ако преди това опитен гъбар не ви я е показал на живо. А ако е откъснал и отровен двойник, че да ви го пкаже и него - още по-добре.
Пачи Крак
 |
| Пачи Крак |
Манатарка
 |
| Манатарки |
Манатарката расте покрай и в широколистни гори през пролетта до началото на лятото. Месото е бяло, а аромата неповторим. Няма как да се сбърка - под гуглата няма ресни, а пореста "гъба" като дунапрен.
Манатарката има само един слабо отровен двойник. Всъщност за Дяволската Гъба термина "двойник" не е правилен. Тя също е вид манатарка. От горе е тъмно червена и веднага след като се отреже, бялото месо интензивно посинява - все едно сте полели лист хартия с мастило. До две, три минути толкова посинява, че става чак черна. Не знам дали, това което съдържа се води отрова - от гъбари съм чувала за силно разстройство и толкова.
Рижика
 |
| Рижки |
Няма двойници. На цвят е оранжева, като леко потъмнял морков, месото също е оранжево, нежно и при най-малко нараняване се оцветява леко в синьо.
Дори и след термична обработка, рижиката остава с твърда и леко хрупкава. Наскоро в един немски блог прочетох, че за да разгърне пълния си аромат иска повече от час варене. Този сезон мисля да пробвам.
Масловка
 |
| Масловки |
Овчи нос
 |
| Овчи нос |
Отгоре гъбата е тъмно кафява, а от долу оранжево-кафява. Колкото е по-стара, толкова е по-тъмна.
Като че ли, Овчия Нос и Рижката страшно се обичат - обикновено там където има от едната винаги има и от другата. За това ги бера на куп и си правя любимата салатата мешано.
Кладница
 |
| Кладници |
Расте през есента най-вече по пънове на отрязани или изгнили широколистни дървета.
Няма отровен двойник, който да е толкова голям и дори съвсем бледо да прилича на кладницата.
Все пак и тук важи правилото - не берете без да сте на 101% сигурни.
Пурпурна Манатарка
 |
| Пурпурна Манатарка |
Расте в широколистни гори, като съм я намирала и покрай гората. Може да достигне до внушителни размери, като тази на снимката като я премерихме с кухненската везна удари към 450 гр. Стъблото е жълто, "гъбата" е пурпурно червена, а кожицата по гуглата тъмно червена. Месото е бяло, но веднага след като се отреже започва да посинява и накрая става мастилено синьо. По-долу и един клип: