петък, 3 декември 2010 г.

Дядовото телешко с дюли

Дядо ми, бог да го прости, беше доста добър готвач. Винаги когато имаше време, изгонваше баба ми от кухнята и взимаше нещата в свои ръце. Не че бабет готви лошо, напротив, но на него това му беше едно от хобитата. Дойдеше ли есен, узрееха ли дюлите, това ястие се правеше много често у дома. Доста години минаха докато го докарам на оня автентичен вкус, който помня от малка.

Продукти:

  • 1 кг. телешко;
  • 2-3 дюли;
  • 1 шепа сушени сини сливи;
  • 4 едри глави лук;
  • 1 голям морков;
  • 10-тина зърна черен пипер;
  • 1 дафинов лист;
  • 5-6 зърна карамфил;
  • 1 зрънце бахар;
  • 1 ч.л. червен пипер.

Почистваме месото ако има жили и "сапунчета" и го нарязваме на едри хапки. Задушаваме го в тенджера под налягане с малко вода, дафиновия лист, черния пипер, бахара и лъжичка сол. След като зашущи варим на по-скоро слаб огън около час.
Нарязваме лука и моркова на ситно и задушаваме с малко мазнина и бульон на месото около 15 мин. Добавяме червения пипер като бъркаме непрекъснато и внимаваме да не прегори. Слагаме месото, добавяме още бульон и зрънцата карамфил. Захлупваме и оставяме на слаб огън за още 15-тина минути, като бъркаме от време на време. През това време нарязваме дюлите на хапки, почистени само от семките и ги добавяме в яденото. Бъркаме периодично докато дюлите поомекнат. Ако е необходимо слагаме още бульон, като внимаваме яденето да не стане много чорбесто. Слагаме и сливите. Десетина минути след това яденето е готово. Сол допълнително не слагам, защото бульона е солен, а яденето трябва леко да сладни.
Всяка година, в зависимост от това колко слънце сме имали на есен, дюлите са с различна сладост. За сливите важи същото - понякога са сладки, понякога повече кисели. За това накрая като опитам манджата и ако не ми се стори достатъчно сладка добавям малко кафява захар.
Винаги съм мислела, че това ястие е от Северна България, от където беше и дядо ми, но наскоро говорих с приятели русенци, които твърдяха, че няма такова нещо. На Крис пък баба му, навремето също готвела нещо подобно, а рода й бил от Пловдив.

1 коментар:

  1. Да, манджата е пловдивска и дядо я правеше! Страшно вкусно-благодаря за припомнянето!

    ОтговорИзтриване