Обикновено през лятото с мъжа ми си "крадем" по един дълъг уикенд и заминаваме на палатка за риба. Вече не е като едно време - не мъкнем тонове хранителни запаси, защото където и да отидем се оказва, че най-близкия хоремаг и кръчма са на десетина километра и можем да си напазаруваме каквото поискаме. Все пак по селските райони е трудно да намериш домати, картофи, чушки.... така че си ги взимаме с нас.
Първата ни работа е да вдигнем лагер "Безредие". Докато аз доизкусурявам нещата, Крис разпъва директния си телескоп и започва да цъка дребосък. Дребния заминава за стръв или обратно в гьола, за да расте, а по едрите парчета той ги отделя за
Рибената Чорба
Необходими продукти:
- По едно две парчета от три вида сладководна риба - общо около 500-700 гр;
- 3 средно големи моркова;
- 3 средно големи глави лук;
- 3 едри картофа;
- 1-2 чушки;
- 1 неголям домат;
- Два, три корена целина;
- Дивисил;
- 4-5 зърна черен пипер
Рибата се почиства и нарязва на едри парчета и се слага на котлона в около 2 л. осолена вода. Вари се на силен огън за около 20 мин. Докато рибата увира, нарязвам зеленчуците.
Един картоф, морков, глава лук и корен целина настъргвам на ситно с ренде.
Пак по един картоф, морков, глава лук и корен целина нарязвам на малки кубчета, а останалите на едри парчета.
Най-важното е зарзавата да е с различна големина - поема по различен начин от аромата на рибата и по този начин разгръща още повече вкуса.
Докато се занимавам със зеленчука рибата вече е готова. Вадя я от бульона и в него слагам нарязания зарзават и зърната черен пипер. Оставям похлупен да къкри на не много силен огън. Когато рибата поизстине я изчиствам от костите, махам главите и връщам в тенджерата. Добавям чушките, пак нарязани на различна големина. Варя докато и най-едрите парчета картоф станат готови. Добавям домата нарязан на кубчета и държа на огъня колкото да се стоплят. Сервирам в големи порцеланови чаши поръсени със ситно нарязания дивисил.
Тази рецепта за рибена чорба и номера със зеленчуците ми го показа един рибар от яз. "Овчарица", а той го знаел от дядо си. После в нета прочетох и мнения на много кулинарни светила, които винаги подчертаваха това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар